Сектор "Краезнание" на Регионална библиотека "Дора Габе"-Добрич посреща читателите с обновено пространство и нови технологии. „Това е една сбъдната дългогодишна мечта“, каза за БТА директорът на културния институт Теодора Денкова. Тя обясни, че под името "Краезнание“ се събират всички библиотечни документи, свързани с Добрич и Добруджа.

„Краеведската дейност в библиотеката започва през 1966 г., а през 1969 г. официално е учреден сектор „Краезнание“. От преместването ни в настоящата сграда не е извършван основен ремонт, затова, следвайки очакванията на нашите читатели за по-привлекателна среда, през 2024 г. започнахме ремонтни дейности. Те включваха цялостна подмяна на електрическата инсталация, обновяване на подовата настилка и шпакловане на стените. В същото време запазихме уникалния гипсов таван и осветлението с чешки кристал, за да съхраним ретро духа на помещението“, каза още Денкова.

Тя посочи, че най-важната промяна е била пълната подмяна на стелажите и оборудването както за потребителите, така и за библиотекарите. „Това, което виждате днес, е безценно за нас – със съвременни средства и нови технологии успяваме да привлечем повече хора и да стигнем до по-широка аудитория, защото паметта на Добруджа не бива да бъде забравена“, посочи още директорът на библиотеката.

Теодора Денкова допълни, че в обновеното пространство е подсилено осветлението и са внедрили технологични подобрения. „Предоставяме лаптопи с достъп не само до нашата дигитална библиотека, но и до вътрешния ни дигитален архив, който все още не е споделен онлайн. Освен това успяхме да внедрим модул за аналитично описание на статии – безценен инструмент, защото голяма част от информацията за нашия край не се намира в книги, а в периодични издания. Дигитализацията продължава ежедневно, което улеснява краеведските проучвания – чрез ключови думи потребителите могат бързо и лесно да откриват нужната информация“, добави още Денкова.

Тя припомни, че през 2022 г. е обновен уебсайтът на културния институт. Една от основните рубрики там е дигиталната библиотека. „В нея споделяме голяма част от писменото наследство на региона – например първите вестници от преди 1940 г., като над 20 заглавия са достъпни в пълен текст. Освен това сме включили няколко колекции, две от които са част от европейската библиотека „Европеана“.